Направо към съдържанието

Севастопол (линеен кораб, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Севастопол“
„Севастополь“
от 1921 до 31 май 1943 г. – „Парижская коммуна“
Линейният кораб „Севастопол“
ФлагВоенноморски флот на Русия Руска империя
(1911 – 1917)
 РСФСР(1917 – 1924)
 СССР(1924 – 1956)
Клас и типЛинеен кораб от типа „Севастопол“
ПроизводителБалтийский завод в Санкт Петербург, Руска империя
Служба
Заложен3 юни 1909 г.
Спуснат на вода16 юни 1911 г.
Влиза в строй17 ноември 1914 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1956 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост23 300 t (нормална)
26 900 t (пълна)
Дължина181,2 m (максимална)
Ширина26,89 m
Газене9,1 m
Броняглавен пояс: 225 mm;
горен пояс: 75 – 125 mm;
палуби: 19 – 125 mm;
барбети: 200 – 75 mm;
кули ГК: 203 – 76 mm;
бойна рубка: 70 – 250 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
25 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
42 000 к.с. (проектна)
Скорост24,6 възела
(45,6 km/h)
Далечина на
плаване
3000
морски мили
при 10 възела ход
Екипаж1220 души
Награди и почести
Въоръжение
Артилерия4x3 305 mm;
16x1 120 mm
Торпедно
въоръжение
4x1 450 mm ТА;
12 торпеда[1]
„Севастопол“ в Общомедия

Севастопол (на руски: Севастополь) е руски линеен кораб. Главен кораб (по датата на спускането на вода) на четири еднотипни по обща компоновка (корабите за Черноморския флот в мидъла са малко по-пълни от корабите за Балтийския флот) кораба дредноути от балтийската серия – типа „Севастопол“, заложени през юни 1909 г. (освен него – „Полтава“, „Петропавловск“ и „Гангут“).

История на строителството и службата

[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е в Балтийския завод на 3 юни 1909 г. едновременно с еднотипния линкор „Петропавловск“, спуснат е на вода на 16 юни 1911 г., влиза в строй в края на декември 1914 г.

В сухия док

Първа световна война

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война влиза в състава на 1-ва бригада линейни кораби. Базира се в Хелсингфорс. През пролетта и в началото на лятото на 1915 г. „Севастопол“, „Петропавловск“, „Гангут“ и „Полтава“ няколко пъти излизат в морето, за провеждането, в района на Централната позиция, на артилерийски стрелби и маневри. През август 1915 г. прикрива поставянията на минни заграждения в Ирбенския пролив.

Според условията на Бресткия мир Балтийския флот трябва да напусне своите бази във Финляндия. На 12 март 1918 г. „Севастопол“ напуска Хелсингфорс в състава на първия отряд кораби и преминава в Кронщат. По време на гражданската война участва в отбраната на Петроград.

На 20 октомври 1919 г., през деня, линкорът „Севастопол“, намиращ се при Гутуевския остров (в околностите на Петроград), по заповед на Началника на Морските сили произвежда шест 3 оръдейни залпа с пауза от пет минути по Красноселското възвишение. Коректировката на стрелбата се прави от покрива на Исаакиевския събор. През нощта на 21 октомври, по искане на сухопътното командване стрелбата е повторена. Сутринта войските на РККА преминават в решително настъпление.

Кронщатско въстание

[редактиране | редактиране на кода]

През март на 1921 г. екипажът на линкора поддържа Кронщатското въстание. Оръдията на линкора водят огън по оставащите верни на съветската власт фортКрасная Горка“, по градовете Ораниенбаум и Сестрорецк, по разположените на северния бряг на Финския залив железопътни станции Лисий Нос, Горская, Тарховка. Всичко са изстреляни 375 305-мм и 875 120-мм снаряда. След потушаването на въстанието екипажът е почти напълно заменен а самия кораб е преименуван на „Парижскуя коммуна“.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]
Беларуският писател Платон Головач – почетен матрос на линкора „Парижская коммуна“

През 1925 г. линкорът взема участие в похода на ескадра кораби под флага на М. В. Фрунзе към Килския залив.

През 1929 г., под командването на К. И. Самойлов, извършва преход към Черно море и влиза в състава на Черноморския флот, където след Октомврийската революция и Гражданската война няма останал нито един линкор. Линкорът „Парижская коммуна“ става флагмански кораб на Черноморския флот.

В периода 1930 – 1938 г. преминава основен ремонт и модернизация в базата на Севастополския морски завод. 25 стари парни котела са заменени с 12 нови работещи на мазут, поставени са нови системи за свръзка и управление на стрелбата, изменена е носовата част за намаляване на заливането по време на пълен ход, поставени са 6 зенитни оръдия на носовата и кърмовата оръдейни кули, направени са противоторпедни були, премахнати са подводните торпедни апарати, увеличена е дебелината на покривите на кулите до 152 мм, увеличена е дебелината на бронята на средната палуба до 75 мм, оръдията на главния калибър (ГК) получават по-мощни двигатели за вертикалното насочване, увеличена е височината на амбразурите на кулите, съответно нараства и ъгъла на вертикално насочване на оръдията и далечината на тяхната стрелба. Линкорът получава нови кърмова и носова надстройки с далекомерни постове и зенитно въоръжение, което налага, поради увеличаването на размерите на надстройките, да се премести гротмачтата напред и да се придаде на предния комин скосяване назад. На покрива на третата кула е монтиран катапулт на Heinkel за пускане на хидросамолет-разузнавач (който е демонтиран през 1933 г. и е поставен на крайцераКрасный Кавказ“), а тогава на усилената гротмачта е поставен кран за качването на самолета на борда.

Велика Отечествена война

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на героите на Черноморската ескадра 1941 – 1944 г. в Севастопол с изображение на флагмана, линкора „Севастопол“, в центъра отгоре и списък на 28-те бойните кораба, отличили се в боевете с немско-фашистките окупанти
Паметник на линкора „Севастопол“ в Севастопол
Морският пехотинец Л. И. Белов, участник в отбраната на Одеса (Григориевския десант) и Севастопол.

По време на Великата Отечествена война линкорът участва в отбраната на Севастопол и Керченския пролив. На 1 ноември 1941 г., през нощта, начело на отряд бойни кораби отплава за Поти поради заплахата от удари на авиацията на противника от превзетите летища на Крим. На 8 ноември 1941 г. линкорът за първи път взема участие в бойните действия под Севастопол. След месец линкорът отново доближава Севастопол и открива огън по бойните редици на врага. Този път са унищожени 13 танка, 8 оръдия, 4 влекача, 37 автомобила с военни товари и до половин батальон пехота[2].

На 5 януари 1942 г. линкорът „Парижская коммуна“ отплава от Новоросийск и в охраната на есминецаБойкий“ се насочва към кримското крайбрежие за огнева поддръжка на десантиралата там 44-та армия. За 27 минути са изстреляни 168 снаряда на главния калибър.

На 16 януари 1942 г., начело на отряда кораби за артилерийска поддръжка, участва в стоварването на морски десант в Судака.

През втората половина на март 1942 г., влизайки в Керченския пролив, в охраната на лидераТашкент“, есминците „Железняков“ и „Бойкий“, линкорът, в нощта на 21 и 22 март, провежда два огневи налета, изстрелвайки срещу укрепленията на противника на Керченския полуостров над 300 снаряда на главния калибър. След стрелбата корабните артилеристи забелязват оцветяване по нарезите в каналите на стволовете на оръдията на главния калибър, което свидетелства за пределното им износване. За това, със завръщането му в Поти, линкорът влиза за ремонт.

След ремонта корабът не напуска Поти. Само веднъж, на 12 септември 1942 г. е преведен в Батуми, но след началото на успешното настъпление под Сталинград, на 25 ноември, е върнат обратно в Поти.

На 31 май 1943 г. на линкора е върнато първоначалното му наименование „Севастопол“.

На 5 декември 1944 г. линкорът „Севастопол“, под флага на командващия Черноморския флот – адмирал Ф. С. Октябрьский, следвайки в килватерна колона, втори (след крайцера „Красный Крым“, плаващ начело на ескадрата), влиза на рейда на освободения Севастопол.

В периода на бойните действия на Черно море линкорът извършва 15 бойни похода, изминава в сложните бойни условия около 8 хиляди мили (7700 морски мили); неговите оръдия на главния калибър провеждат 10 стрелби (над 3 хиляди изстрела) по позициите на противника под Севастопол и на Керченския полуостров; неговата зенитна артилерия участва в отразяването на 21 атаки на авиацията на противника, сваляйки 3 самолета.

На 8 юли 1945 г. линейният кораб „Севастопол“, за успешното изпълнение на бойните задачи в годините на Великата Отечествена война, е награден с ордена Червено знаме.

На 24 юли 1954 г. е прекласифициран на учебен кораб.

През 1956 г. е изключен от състава на ВМФ на СССР и е предаден на ОФИ.

В периода 1956 – 1957 г. е разкомплектован за скрап в Севастополската база на „Главвторчермета“.

Пощенска марка на СССР с лика на кораба

Командири на кораба

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бестужев-Рюмин, Анатолий Иванович[3] (1911 – 1915)
  • Иванов, Леонид Леонтиевич (1915 – 1916)
  • Владиславлев, Пьотр Петрович (1916 – 1917)
  • Вилкен, Павел Викторович (1917 – 1918)
  • Ставицкий, Сергей Петрович (1918; 1919 – 1920)
  • Вонлярлярский, Константин Владимирович (1919)
  • Белецкий, Яков Иванович (1921)
  • Карпинский, Борис Андреевич (1921)
  • Бологов, Николай Александрович (1921)
  • Благодарев, Сергей Александрович (1922 – 1924)
  • Самойлов, Константин Иванович (1924 – 1930)
  • Кадацкий-Руднев, Иван Никитич (1930)
  • Летавет, Александр Иванович (1930 – 1932)
  • Салмин, Евгений Иванович (1932 – 1933)
  • Пуга, Антон Яковлевич (1934 – 1937)
  • Челпанов, Фьодор Иванович (1937)
  • Леер Александр Фёдорович (1937 – 1938)
  • Челпанов, Фьодор Иванович (1938 – 1939)
  • Кравченко, Фьодор Иванович (1939 – 1942)
  • Зиновиев, Юрий Константинович (1942 – 1944)
  • Романов, Михаил Фьодорович (1944 – 1947)
  • Беляев, Борис Павлович (1947 – 1949)
  • Уваров, Пьотр Васильевич (1949 – 1951)
  • Лобов, Семьон Михайлович (1951 – 1953)
  • Коровкин, Василий Александрович (1953 – 1957)

В романа на А. Азолский „Затяжной выстрел“ (на български: Забавен изстрел), действието на който се развива през 1953 г., главният герой служи на линкора „Севастопол“. Името не се казва пряко, но лесно може да се определи по следната фраза: „Този метален остров, с дължина 186 метра и водоизместимост 30 хиляди тона, е заложен през юни 1909 г., спуснат е на вода през юни 1911 г., сменя своето име, връща се към това, с което е кръстен, живее, диша, стреля, напада и бяга, гори в себе си нафта, мазут, барут, прекарва през себе си вода, въздух, със своите механизми и добре смазана работа ядящ хора, управлявайки и осакатявайки техните съдби“.

Участва във филмаМоряци“ (режисьор В. Браун, Одеска киностудия, 1939 г.).

Участва във филма „В мирни дни“ (режисьор В. Браун, Киностудия Александр Довженко, 1950 г.

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Всички данни са проектни.
  2. Линейный корабль „Севастополь“ Черноморского Флота
  3. При имената е запазен официалния руски ред за изписване на пълното име на човек: фамилия, собствено име и последно е бащиното име
  • Царьков А. Линейный корабль „Парижская коммуна“. Оружие. 2010. с. 08 – 15.
  • Виноградов С.Е. Последние исполины Российского императорского флота: Линейные корабли с 16" артиллерией в программах развития флота, 1914 – 1917 гг. – СПб., „Галея Принт“, 1999. −408 с. ISBN 5-8172-0020-1.
  • Апальков Ю. В. Боевые корабли Русского флота 8.1914 – 10.1917 гг. Справочник'; Изд-во: СПб: ИНТЕК, 1996 г.; ISBN 5-7559-0018-3.
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
  • McLaughlin, Stephen. Russian & Soviet Battleships. Annapolis, MD, 2003. ISBN 1-55750-481-4.
  • Rohwer, Jürgen. Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Third Revised. Annapolis, MD, 2005. ISBN 1-59114-119-2.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Севастополь (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​